1. Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпитание, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята ,да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".
Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.
Момчето си спомни за една стара пословица от неговия край, която казваше, че най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.
2. Мъжът, който претърсваше Алхимика, намери малко кристално шишенце, пълно с течност, й стъклено яйце с жълтеникав цвят, малко по-голямо от яйце на кокошка.
- Какви са тези неща? – попита той.
- Философският камък и Еликсирът на дълголетието. Това е Великото творение на алхимиците. Който пие от този еликсир, никога няма да се разболее, а малко парченце от тоя камък превръща всеки метал в злато.
Тримата мъже избухнаха в смях, а заедно с тях се смееше и Алхимикът. Отговорът им се стори много забавен и без да им създават повече пречки, ги пуснаха да си вървят, като им върнаха всичко.
- Но вие луд ли сте? – попита момчето Алхимика, след като се бяха отдалечили достатъчно. – Защо направихте това?
- За да ти покажа един от най-простите закони в света – отговори Алхимикът. – Когато големите съкровища са пред нас, ние никога не ги забелязваме. А знаеш ли защо? Защото хората не вярват в съкровища.
3.Сърцето му каза как веднъж бе скрило пистолета, който момчето беше откраднало от баща си, тъй като имало голяма вероятност да се нарани. Припомни му и за оня ден, когато момчето се бе почувствало зле на полето, бе повръщало, а после бе спало дълго. Наблизо го чакали двама разбойници, които се били наговорили да му откраднат овцете и да го убият. Но тъй като момчето не се появило, си тръгнали, защото решили, че е минало по друг път.
4.- Това е за теб – каза той, подавайки един къс (заб. – Злато) на монаха. – За твоята щедрост към поклонниците.
- Получавам прекалено много за щедростта си – отвърна монахът.
- Никога не казвай това. Животът може да чуе и следващия път да ти даде по-малко. После се приближи към момчето.
5.„Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път."
Popularity: 15% [?]
Related posts:
- Windows Live Social Network – Will It Succeed? [...]...
- Цитати от Алхимикът – Част 1 [...]...
- Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО [...]...
- Преместих си Блога от blogspot [...]...
