Пешо Гъсеницата

-Здрасти Пешо!- поздравявал се учтиво той- Днес си особено привлекателен. Как нежно се гърчи коремчето ти, как се люлеят косъмчетата ти от вятъра, как напращял и жизнен изглеждаш…

Друг път обаче нямал желание за разговори и просто се любувал мълчешком на себе си… Дамм, за него нямало по красиво нещо на света.

Един ден обаче, той се обвил с кафяво одеалце, дошло му било времето за една сладка и отморяваща дрямка. Пешо спял дълго… и усещал, че настъпват някакви промени в него, с него…

Когато се разпукала неговата твърда обвивка, все още сънения Пешо осъзнал, че вече има крила. Така се зарадвал! Решил да полети и открие някаква друга гъсеница, с която да си поприказва за дебелото си зелено коремче, за косъмчетата по него и мазно-слизестата следа…

Така и направил. Полетял. А светът го гледал и въздишал по неговата красота. Но Пешо не отрил никакви гъсеници – само някакви крилати и нашарени като цветя, изключително противни (според него!) буболечки, пърхащи наляво-надясно в безмозъчен танц…

Най-накрая кацнал до една локва, да си почине, пък и да си се порадва. Приближил се, огледал се и… О, Ужас! Той не бил вече красиво-зелен! Нямало го огромното гърчещо се телце… Той бил стройна и елегантна пеперуда…

Сърцето на Пешо не издържало. Пръснало се от болка.

Двете деца, които минавали от там, случайно го забелязали.

-Яяя , каква красива пеперуда… Жалко, че е мъртва. Можех да я забода при другите…

ПОУКАТА: не е важно как те виждат останалите, а как се възприемаш ти самият…