Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си. -Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …
-Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
-Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
-Какво? – с удивление попитало котенцето?
-Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
Popularity: 12% [?]
Related posts:
- Windows Live Social Network – Will It Succeed? [...]...
- Двата вълка в нас Притча на индианците чероки [...]...
- Погребението на “НЕ МОГА” [...]...
- Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО [...]...
