В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго. Първото семенце казало:
- Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата гюд мен и да провра филизи през земната кора над мен… Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта… Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета…
И така то пораснало…
Второто семенце казало:
- Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи… Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало. Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала…
Popularity: 1% [?]
Related posts:
- Windows Live Social Network – Will It Succeed? [...]...
- С 3 Думи – Доста Интересна Притча [...]...
- КУЧЕ в ОГЛЕДАЛО [...]...
- Започни от себе си [...]...
