Цитати от Алхимикът – Част 2

1. Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита­ние, за да прецени какво сме научили по пътя към цел­та. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хо­ра се отказват. Това е, което наричаме на езика на пус­тинята ,да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".

Всяко едно търсене винаги започва с Късмета на на­чинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоева­теля.

Момчето си спомни за една стара пословица от не­говия край, която казваше, че най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.

2. Мъжът, който претърсваше Алхимика, намери мал­ко кристално шишенце, пълно с течност, й стъклено яй­це с жълтеникав цвят, малко по-голямо от яйце на ко­кошка.

– Какви са тези неща? – попита той.

– Философският камък и Еликсирът на дълголетие­то. Това е Великото творение на алхимиците. Който пие от този еликсир, никога няма да се разболее, а малко парченце от тоя камък превръща всеки метал в злато.

Тримата мъже избухнаха в смях, а заедно с тях се смееше и Алхимикът. Отговорът им се стори много за­бавен и без да им създават повече пречки, ги пуснаха да си вървят, като им върнаха всичко.

– Но вие луд ли сте? – попита момчето Алхимика, след като се бяха отдалечили достатъчно. – Защо на­правихте това?

За да ти покажа един от най-простите закони в све­та – отговори Алхимикът. – Когато големите съкрови­ща са пред нас, ние никога не ги забелязваме. А знаеш ли защо? Защото хората не вярват в съкровища.

3.Сърцето му каза как вед­нъж бе скрило пистолета, който момчето беше открад­нало от баща си, тъй като имало голяма вероятност да се нарани. Припомни му и за оня ден, когато момчето се бе почувствало зле на полето, бе повръщало, а пос­ле бе спало дълго. Наблизо го чакали двама разбойни­ци, които се били наговорили да му откраднат овцете и да го убият. Но тъй като момчето не се появило, си тръгнали, защото решили, че е минало по друг път.

4.- Това е за теб – каза той, подавайки един къс (заб. – Злато) на мо­наха. – За твоята щедрост към поклонниците.

– Получавам прекалено много за щедростта си – от­върна монахът.

– Никога не казвай това. Животът може да чуе и следващия път да ти даде по-малко. После се приближи към момчето.

5.„Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път."

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *