Как да говорим на бебетата!!!

Този пост можеше да се казва "как да говорим с бебетата", но реших, че за да се този двупосочен процес трябва да се следват определени правила. Да уточня, че правилата съм ги "съчинил" от собствен опит  (в момента нашия син е на година и 2 месеца) и от това което съм чел в разни дебели книги :). Правилата са следните:

1. Не изговаряйте думите умалително:

    лош вариант:"патенце", "топчица","пиленце" и т.н.

    добър вариант: "пате", "топка" , "пиле"

2. Избягвайте да казвате думите членувани (особено вече произнесени умалително
    пример: "топката", още по лоши "патенцето", "топчицата", "лопатката"
Ако не спазваме горните две правила шанса детето да научи бързо тези думи намалява драстично. И особено ако се акцентира върху последните срички (както се случва обикновено) тогава думите започват да звучат еднакво. "ата" (топк-ата, лопатк ата), "цето" (патенцето, кученцето)

3. Не говорете по бебешки:

    Разберете! Децата ви чуват правилно. Просто не могат да прознесат думите правилно поради несъвършенство на говорния апарат.

4. Ако говорите на диалект (почти всеки говори така в някаква степен) опитайте се поне на бебето да говорите правилно – това може да е от полза и  за вас.

 

Ще се радвам ако можете да допълните или коментирате тези правила!!!

3 thoughts on “Как да говорим на бебетата!!!”

  1. Не използвайте негативни императиви като “Не пипай това”, “Не драскай” и т.н. По-добрият вариант е да се каже “Остави това”, “Остави химикала/молива/четката” и т.н.

    Децата (върастните също) не обичат да им се казва какво да НЕ правят.

  2. Да, много съм съгласен, за това мисля даже да напише отделен пост. И аз смятам, че важи и за възрастните. Като цяло се казва какво да правят не какво да не правят.

    Но е много сложно като искаме да сложим ограничения.

  3. Обикновено негативната частица НЕ се изключва от мозъка и остава само положителната форма.

    Пример: “НЕ тряскай вратата!”
    Ще бъде интерпретирано като “Тряскай вратата!”

    Още нещо да не се отказва директно с “НЕ”, а да се каже “Да, но по-късно или като пораснеш и др.”, защото в противен случай децата ще развият плахост и ще станат нерешителни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *