Как да Помогнем на Скърбящ Приятел

Темата е доста сериозна, но смятам, че би била полезна на много хора. Почти всеки от нас е преживял тежка загуба на близък човек или има приятели в подобна ситуация. Реших да потърся малко материали и да преведа това, което сметна за полезно и приложимо в такава ситуация:

Ако имате приятел, който скърби – за някой починал или след развод, загуба на работа или раздяла – вие винаги можете да помогнете. За щастие принципите, които ще изброя могат да се използват при разговори лице в лице, по телефона и дори по Интернет.

  1. Първо и най-важно правило – слушайте (изслушвайте) вашия приятел. Обикновено при такава ситуация – неясно дали заради нашия личен дискомфорт или от желанието да “оправим нещата” – ние засипваме приятелите си с успокоителни думи. Но това от което най-много се нуждаят скърбящите  е да бъдат изслушани. Тяхната болка и скръб трябва да бъде призната. Най-големите грешки при опит да се помогне на скърбящи хора никога не идват от слушане. Те винаги идват от говорене.
  2. Второ – не се опитвайте да пренасочите разговора в друга посока от скръбта. Мъката е чувство, което с времето следва повече или по-малко естествен път. Понякога е нужно повече време, понякога не. Зависи от човека, от неговата вяра и от конкретната загуба. Скръбта не може да се намали с думи. Много хора смятат, че трябва да окуражат скърбящия човек. Но повечето такива разговор по-скоро карат нас да чувстваме, че сме направили нещо добро отколкото да помагат на скърбящия ни приятел:
    “Починал съпругът на една жена. На “сбирката” след погребението един мъж решил да “и повдигне духа”. Той казал “Знам колко лошо се чувстваш сега. Но ще го преодолееш”. Истинска история и за съжаление доста неприятна.
  3. На трето място – Не се опитвайте да обясните това, което не разбирате. Когато човек претърпи загуба се чуди, както всеки от нас, защо се случва това. Човекът, който искат да помогне на питащия трябва да издържи на желанието да отговори на въпроса. Да бъдем честни – вашият приятел НЕ иска и не се нуждае от рационално обяснение. Просто иска да може да каже “Това не е справедливо!”И наистина не е справедливо. Животът често не е справедлив. За съжаление – според мен,или кой знае защо – ние живеем в свят, в който лошите неща просто се случват. Така, че само някой висш разум знае отговора на въпроса “защо” и няма нужда да се правим на богове и да си мислим, че знаем отговора.
  4. Четвъртият принцип. Позволете на вашия приятел да е ядосан на всички богове. Това по-скоро показва вяра във някакъв висш разум отколкото обратното.
    В повечето случаи ако отговорим на този гняв само ще помогнем за издигането на по-голяма стена между скърбящия човек и заобикалящия го свят. Позволяването на този гняв ще предотврати възможността гневът да стане основен елемент от живота на вашия приятел.
  5. Пети много важен принцип: Не избягвайте разговор за преживяната загуба. Често, ние като приятели се страхуваме, че ако говорим за загубата нашият приятел ще бъде по-тъжен. Но скърбящият приятел вече е тъжен и е доста нормално да споменем няколко думи смъртта на човека за който скърби или пък ако нашият приятел каже нещо за загубата да изявим желание за разговор по темата. Пример:

Приятелите ми избягват да говорят за моя съпруг. Това, което не разбират е, че когато правят това ме карат да се чувствам все едно те мислят за него като за нещо маловажно. Или че искат да се правя, че не е съществувал.

Но всъщност говорейки за починалия по-скоро показваме уважение към скърбящия. За това не трябва да избягваме такива разговори.

Once, an elderly general practitioner consulted me because of his severe depression. He could not overcome the loss of his wife who had died two years before and whom he had loved above all else. Now how could I help him? What should I tell him? I refrained from telling him anything, but instead confronted him with a question, “What would have happened, Doctor, if you had died first, and your wife would have had to survive you?:” “Oh,” he said, “for her this would have been terrible; how she would have suffered!” Whereupon I replied, “You see, Doctor, such a suffering has been spared her, and it is you who have spared her this suffering; but now, you have to pay for it by surviving and mourning her.” He said no word but shook my hand and calmly left the office.
Viktor Frankl

Използвани източници:

http://markdaniels.blogspot.com/2009/01/how-to-help-grieving-friend.html

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *