Изборните Резултати – Всичко е Въпрос на Математика, а не заговор на злите сили

Всичко е въпрос на математика, а не заговор на злите сили
В реалния свят на възрастните избирателят Супермен може със своя един-единствен глас да промени изборния резултат. Ама много яко: като се почне с промяна на един мандат и се стигне до промяна на всички мандати. За да промени всички мандати, обаче, му трябва изборна бариера. Нещо като лоста и опорната точка на Архимед, с които той искал да повдигне Земята.

В предишния брой на в. "Политика" отбелязах, че всяка изборна система крие изненади и те са полезни поне в две отношения: държат политиците в напрежение и правят живота на обикновените хора по-весел. При това става въпрос за изненади, заложени в математическата формулировка на системата, а не изненади примерно от сорта на това, че ще има много изтъргувани гласове, или че някои политически сили ще бъдат, меко казано, изненадани от резултата. Защото е хубаво и приятно да четеш поръчани социологически изследвания, които те пращат в парламента, но това занимание има един основен недостатък – не може да трае дълго. И по-точно, то приключва привечер в изборния ден, когато обявяват резултатите. Че и по-рано, защото по стара традиция частните телевизии, радиа и информационни сайтове още от сутринта ще бълват прогнозни резултати под формата на музикални и литературни класации. Въпреки забраната от Европейския съюз за публикуване на резултати преди 23 часа в изборния ден, за да не се влияе на гласуването в другите държави членки. То пък и какво ли влияние ще окажат българските изборни резултати върху европейските? Но това е друга тема, а иначе е сигурно, че частните медии ще нарушат забраната. А и да ги глобят от ЦИК и СЕМ, пак ще са на кяр.
Както всички знаят, за влизане в Европарламента всяка от 13-те партии и коалиции, както и единственият за 2009 г. независим кандидат, е необходимо да получи поне 1/17 от действителните гласове, което пък прави малко повече от 5,88% от вота. При очаквани около 2 000 000 гласували, това дава абсолютна бариера от около 118 000 гласа (колко точно, ще научим след вота). Всички играчи на изборното европоле, получили дори и един глас под това сакрално число, остават без евромандат. И техните гласове потъват без следа в политическото небитие. Защото българската изборна система не преразпределя гласове, не е преразпределяла и скоро няма да преразпределя. Въпреки неграмотните изказвания по този въпрос на политици, коментатори и даже на някои социолози, които поне би трябвало да знаят за какво иде реч. В тази връзка се сещам, че даже се говори за преразпределяне на "гласовете на негласувалите", което е безспорен връх на глупостта. Макар че едва ли, защото глупостта няма нито горна, нито долна граница.
Във всички пропорционални системи с праг е възможен един много интересен феномен, който можем фигуративно да опишем като "ефект на избирателя Супермен". Нещо като "ефекта на пеперудата", когато едно съвсем малко действие предизвиква колосални промени някъде на другия край на света.
В приказния свят на децата Супермен спира влакове и самолети, мести планини и май можеше да променя и орбитата на планетата. В реалния свят на възрастните избирателят Супермен може със своя един-единствен глас да промени изборния резултат. Ама много яко: като се почне с промяна на един мандат и се стигне до промяна на всички мандати. За да промени всички мандати, обаче, му трябва изборна бариера. Нещо като лоста и опорната точка на Архимед, с които той искал да повдигне Земята.
Че един глас може да промени резултата от избора на мажоритарен кандидат е очевидно. Но един глас може да промени един мандат също така при всяка пропорционална система. Откъде следва това? Представете си, че партиите са поучили някакви гласове, срещу които системата им е дала съответния брой мандати. Да започнем сега да намаляваме гласовете за дадена партия с по един глас. Тогава все при някой отнет глас системата ще прещрака и ще намали броя на мандатите на партията. Защото иначе ще излезе, че партията ще има мандати и с нула гласа, което пък очевидно е невъзможно. Няма такава система, която да дава мандати чак толкова евтино.
И така, избирателят Супермен може да донесе цял мандат. Но той може да донесе на любимата си партия не един, а всички мандати! За да видим как става това, нека разгледаме предстоящите на 7 юни европейски избори. И нека за момент предположим, че в изборите участват 17 партии и един независим кандидат (през 2007 г. впрочем имаше 14 партии и двама независими кандидати). И нека партиите получат по равен брой гласове, примерно по 100 000 гласа, а независимият остане без гласове – да кажем, забравил е да гласува за себе си. Припомням, че ситуацията е измислена, но теоретично възможна.
Тогава всички партии прескачат бариерата и получават по един евромандат. Дотук добре. Но нека шоуто продължи. Изведнъж, в последния миг преди затварянето на последната секция там дотичва запъхтян избирател Супермен и гласува за любимата си партия. Така тя вече има 100 001 гласа, но и бариерата е станала толкова. В резултат на това всички останали партии падат под бариерата и остават без мандат. А партията на избирателя Супермен печели … всичките 17 мандата! Така избирателят Супермен оправдава името си, като донася допълнително 16 мандата. Добро постижение даже за американски Супермен, който по дефиниция е най-супер. Какъвто впрочем пък преди 20 и повече години беше съветският богатир, щото тогава думата "Супермен" беше политически некоректна.
Но ако някой мисли, че това е всичко, греши. Те Супермените затова са супер, защото винаги могат да направят нещо още по-велико. Например, да победят себе си. Или да преброят до безкрайност, ама два пъти. Да предположим в тази връзка, че запъхтеният избирател гласува за независимия кандидат. Така независимият получава общо един глас и естествено не се класира за каквото и да било. Но пък бариерата отново става 100 001 гласа и така всичките 17 партии също остават без евромандат! Казано с думи прости, България остава без представител в Европейския парламент. И Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Либералният алианс и новите консерватори остават в Европарламента без така лелеяното от тях депутатско попълнение от България. В името на което европейските политици са склонни на компромиси отвъд границата на приличието.
Какъв е изводът? При пропорционалните системи с праг е възможно един-единствен глас да промени не само един мандат, но и да "подари" целия парламент на една партия! И даже, още по-внушително, може да унищожи целия парламент и да наложи произвеждането на нови избори. Вярно, че тези неща се случват толкова рядко, че спокойно могат да се приемат за невъзможни. Но други неща, също много странни, наистина се случват. И тогава се налага специалистите с дни да обясняват на шашнатите политици, че това е математика, а не заговор на злите сили. Да не дава Господ, но и на 7 юни, и на 5 юли всякакви изненади са възможни.
Стохилядната изборна администрация (това е повече от армията и полицията, взети заедно) вече е на нокти в очакване на първите избори. Огромното мнозинство от тези хора съвестно изпълнява задълженията си, за да бъдат изборите честни и свободни. Остава всички да изпълним гражданския си дълг – да гласуваме. Звучи високопарно, но е вярно. И това е най-важното.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *